Студентите изразходват време, здраве и пари за получаване на диплома или сертификат, който не гарантира, че приносителя отговаря на образователните стандарти. – Том Никълс, “Смъртта на експертизата”.
Образованието е неразделна част от съвременното общество. Почти всяко дете на планетата завършва един–два класа в училище, а броят на хората с висше образование нараства всяка година. За да спечели доверието на избирателите, един политик трябва само да ги привлече с нова образователна реформа. Социолози, психолози и икономисти непрекъснато се изказват за положителното въздействие на образованието върху обществото, но дали всичко е толкова розово?
За повечето хора образованието не е най-добрият път в живота. Обучението ни подготвя за бъдещата работа като за нещо много трудно (морално и физически), но вицовете за сервитьорите с хуманитарно образование отдавна са в употреба. Едновременно с това, нараства броя на представителите на “по-приложни” професии (математици и инженери), които също работят извън тяхната специалност.
Икономистът Брайън Каплан отбелязва пропуските във формалното образование още от детството. След 40 години преподаване в различни университети, той се смята за достатъчно авторитетен, за да напише „Делото срещу образованието“ – произведение, което икономически доказва съществуването на проблем в цялата образователна система. Въпреки, че в книгата си професорът изследва американските училища, в много голяма степен неговият анализ е приложим за образованието навсякъде по света, включително и в България.
Изследвайки влиянието на образованието върху доходите на хората учените разпознават два вида образование: “сигнал” и “човешки капитал”. Тези два модела обясняват по различен начин влиянието на образованието върху растежа на заплатите.
Моделът “Сигнал” разглежда образованието като начин за получаване на документ, който е сигнал към работодателя. Университетската диплома, представена на интервюто за кандидатстване за работа, спестява време на работодателя, като показва, че кандидатът притежава ценни за работата качества – интелигентност, адаптивност и разбиране на трудовата етика. В същото време, тази диплома не казва нищо за качеството на професионалната квалификация и личните умения, придобити по време на обучението. Според този модел, докато учи, човек на първо място се стреми не към знанието, а към дипломата като сигнал.
Моделът “Човешки капитал” твърди, че образованието разкрива и увеличава потенциала на бъдещия служител. Образованието в училище и в университета увеличава човешкия капитал – знания, умения и качества на индивида. Според модела “Човешкия капитал” всеки изучен предмет подобрява квалификацията на работника, работодателят знае това и затова му повишава заплатата. Дипломата служи само като индикатор за растежа на човешкия капитал, а не като стойност сама по себе си, както това е в модела “Сигнал”.
Ако образованието е процес на придобиване на умения, тогава спадът на средното му ниво обеднява света. В същото време, спадът в нивото на „сигналното“ образование по никакъв начин не се отразява на уменията, натрупани от човечеството. А понижаването на това ниво може дори да ни обогати, спестявайки ценно време и ресурси.
Доминиращото схващане днес е, че сигналният модел е правилен. Това не означава, че не се признава натрупването на определен човешки капитал в хода на обучението. За съжаление, не всички университетски специалности дават приложна квалификация и не развиват умения за работа, което е основната причина за различната реализация на студентите на пазара на труда.
Проблемът, който тревожи всички е, че в университетите се преподават множество “безсмислени” дисциплини. Обикновено се приема, че училището те прави истински човек, а университетът те учи да учиш. Смешното е, че по-голямата част от преподавателите мислят по същия начин.
Оставяйки настрана неудовлетвореността на обучаемите, нека се обърнем към статистиката. Какво остава в съзнанието на хората след дипломирането? Половината от математическите знания, придобити в гимназията, изчезват в рамките на 5 години, а след 25 се губят напълно. 10-15% от възрастните не разбират основни текстове и аритметика, а само 13% имат високо ниво на цифрова и писмена грамотност. Познаването на основите на науката сред възрастните е плачевно: 60% от участниците в общи социологически проучвания се справят добре с тестове в които се предлага избор “вярно-невярно”, тъй като около 50% от верните отговори са получени от респондентите “чрез налучкване”. От тези проучвания става ясно, че обучението определено не дава знания, които да са актуални „през целия живот“.
Работодателят плаща допълнително не за количеството безсмислени знания, които студентът е запомнил, а за реалните умения, които е получил по време на образованието. Следователно академичният успех е чудесен сигнал, но за какво точно? Дисциплините, които се изучават, са разделени на такива, които предоставят съответните знания, и други, които запълват учебното разписание на обучаемия. Почти във всяка учебна програма може да се намерят както ценни знания, така и безполезни. Някъде те са повече, другаде по-малко, затова е важно да се оцени съотношението между сигналната функция на образованието и функцията на увеличаване на човешки капитал. Изчисляването на това съотношението е трудно, защото трябва да се вземат предвид десетки фактори, например, съответствието на курса със съвременните реалности и процента на хората, които получават работа по специалността си. Важно е да се отчетат и неравенствата на възможностите. И накрая, необходимо е да се преодолее съпротивата сред самите учени: икономистите не са склонни да слушат за сигналната функция на образованието, разглеждайки го автоматично като увеличаване на човешкия капитал. Те могат да бъдат разбрани, защото е разочароващо да осъзнаеш, че нещо, на което си отдал по-голямата част от своя живот, време и пари, всъщност не дава желания резултат.
Болшинството университетски преподаватели смятат преподавателската си работа за „най-добрата в света“ и не вярват във възможността да бъдат направени радикални промени в образованието по време на активния им живот. Затова те не се притесняват за кариерата си. Социологическите проучвания показват, че те оценяват съотношението между сигналната функция на образованието и функцията за увеличаване на човешки капитал като 86/14 в полза на сигналния модел, тоест не отричат че има някакво влияние на образованието върху нарастването на човешкия капитал.
Образованието е инвестиция в бъдещето на човека. Както всяка инвестиция, тя носи не само рискове, но и дивиденти, лични и социални. Дали образованието се отплаща на даден човек е сериозен въпрос и решението му е строго индивидуално. Но обогатява ли образованието обществото? Ако образованието е само натрупване на човешки капитал, тогава заплатите на служителите теоретично трябва да обогатят обществото със същата сума, защото служителят наистина е свършил работата, струваща тези пари. Но ако образованието е сигнално, то не отразява реалната стойност на работника. И това е бедствие за социалните доходи. Продължавайки да увеличаваме разходите за образование, или дори ако поддържаме статуквото, няма да се отървем от образователната инфлация. Дори няма да забавим нейния растеж.
Очевидно е, че отношението на обществото към образованието няма скоро да се промени. Преподавателите в университетите няма да им се наложи да си търсят нова работа. Но си струва да се помисли: дали обучаемите са получили в университета чудесата, които са им били обещани? Дали са удовлетворени от получените резултати?
Социалните идеи са различни и те променят поведението на хората. Една фалшива теория може да стане вярна само защото хората вярват в нея. Когато човек възприема мотивите си по различен начин, той започва да се държи различно. Това задейства т.н. “самоизпълняващо се пророчество”, което социологът Робърт Мъртон (1948 г.) обяснява по следния начин: първоначално невярното описание на ситуацията променя поведението на участниците в нея по такъв начин, че фалшивото описание става вярно.
Икономистите и мениджърите обикновено изчисляват ефективността на обучението като възвръщаемост на вложения труд във вид на по-голяма заплата. Те правят това на базата на фалшивото обяснение, че човекът винаги е мързелив и работи само за пари. Затова, след университета той получава “ефективно” работно място, където изпълнява непоносимо монотонна работа – а парите са единствената му мотивация. За огромното мнозинство от хора по света работата е в най-добрия случай неприятна необходимост. Според международното изследване на Gallup (2013 г.) само 13% от служителите обичат работата си, а 63% работят само за пари, почти на автопилот. Останалите 24% участници в изследването са немотивиран работници, които просто мразят това, което правят. На тази основа, университетите изчисляват своята ефективност като брой студенти назначени на работа по специалността.
Но представете си, че вместо това ефективността на обучението се измерва като удовлетвореност от работата. Това би позволило да се възстанови отношението на обществото към образованието на напълно нова основа. Редица изследвания потвърждават една интуитивно схващана истина: ние сами изпълваме работата си с допълнителни значения, смисъл и цели. Така работа започва да носи повече радост и удовлетворение и прави хората по-добри. Резултатът от обучението е по-добри лекари и юристи, учители и ръководители, по-здрави пациенти, по-доволни клиенти и по-добре образовани студенти.
Законите на пазарната икономика предполагат очевидно решение. Прехвърлянето на образователните субсидии от плещите на държавата върху студентите и техните родители, което ще доведе до спад в търсенето. Работодателите ще разберат, че броят на дипломите е спаднал драстично. Това ще ги принуди да преосмислят правилата за назначаване на нови служители. Талантливи специалисти, без излишна квалификация, ще заемат по-престижни длъжности, от колкото това е възможното в момента. Образованието ще продължи да служи като “сигнал”, но наличието на “диплома” ще престане да е въпрос на живот и смърт.
Днес хората без диплома са изправени пред стигма, породена от предразсъдъка за ценността на дипломите, които не са свързани с реалната им квалификация. Премахването на държавните субсидии на университетите и насочването им към професионалните училища изглежда като крайна мярка, но това може ефективно да намали тази стигма. Професионалните училища ще помогнат за намаляването на сигналния компонент на образованието. Усвояването на истински умения е по-ценно за обществото, отколкото образованието като “сигнал”. Получената професия увеличава шанса за работа и прилична заплата. Комбинирането на това с по-опростен учебен план ще създаде привлекателна за учениците среда. Социалният дивидент ще се увеличи, защото заплатата ще бъде по-силно повлияна от уменията и способностите, отколкото дипломата (както в случая с висшето образование).
Струва си да помислим: справедливи ли сме към тези, които не са получили дипломи за висше образование? Не трябва ли да правим нещо за доброто на образователната система и на обществото като цяло?
Източник: Брайън Каплан, „Делото срещу образованието: Защо образователната система е загуба на време и пари“ (The Case Against Education: Why the Education System Is a Waste of Time and Money, – 2018, Princeton, NJ: Princeton University Press. ISBN 978-0691174655).
