Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен… Уменията нужни да определиш верния отговор са същите умения, които ти трябват за да разпознаеш какво е верен отговор. – Дейвид Дънинг
Ефектът на Дънинг-Крюгер е когнитивна склонност, при която неквалифицирани индивиди страдат от илюзорно превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Тази склонност се приписва на метакогнитивната неспособност на неквалифицирания да разпознава грешките си.
Действителната компетентност, от своя страна, може да отслаби самочувствието, тъй като компетентните личности могат погрешно да допускат, че другите хора са носители на равностойно на тяхното разбиране или познание. Както заключават Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, „погрешната оценка на некомпетентните произтича от грешка относно самия себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните произтича от грешка относно другите“.
Ефектът на Дънинг-Крюгер се поражда от неспособността на слабо квалифицирания човек да разпознава своите грешки и да оценява качествата на хората, с които се обгражда. В резултат на този ефект хората със слаба квалификация правят погрешни изводи, вземат неправилни решения и лансират некомпетентни и непригодни имитатори и кариеристи, като поради слабата си квалификация са неспособни да си дадат сметка какви груби грешки допускат.
Страдащият от ефекта Дънинг – Крюгер управленец подбира още по-некадърни от него кадри, защото има силно занижено разбиране за това какво означава професионализъм. Той страда от кадрова кокоша слепота в оценяването на хората и от критериен далтонизъм при даването на шанс за кариерно развитие.
Десет характерни черти на страдащия от Ефект на Дънинг – Крюгер некомпетентен ръководител, управленец, мениджър, министър:
1. Той не може да осъзнае нивото на своята некомпетентност.
2. Той се самооценява като много компетентен.
3. Той смята, че щом му поверят компетенциите, присъщи за дадена позиция, той веднага придобива и компетентностите, необходими за тази позиция.
4. Той е доказателство, че невежеството дава много повече самоувереност, отколкото знанието.
5. Той не може да разбере компетентността на своите подчинени.
6. Той е твърде склонен да се обгражда от некомпетентни съветници и обслужващ персонал.
7. Той разглежда решенията си като единствено правилни и изобщо не се съмнява в тях.
8. Той смята компетентността на своите служители като проява на нелоялност и заплаха по отношение на самия него.
9. Той винаги избира да се освободи от компетентните хора, вместо да се вслуша в техните съвети, предложения, несъгласия и възражения.
10. Той не иска да види реалността в дейността, която управлява, а живее в своя, измислена реалност, в която нещата са добре и стават все по-добри.
Психологическия феномен илюзорно превъзходство е идентифициран в проучването на Дънинг и Крюгер през 1999 “Неспособни и неосъзнаващи го: Как трудностите в разпознаването на собствените слабости води до повишена самооценка”.
Ефектът е открит при разследване на криминалния случай на МкАртър Уиилър, който ограбил банка като покрил лицето си със сок от лимон и вярвал, че това ще го направи невидим за камерите. Той бил напълно изненадан като видял записите от камерата и не можел да разбере къде е сгрешил. Смятал че щом лимоновия сок се използва за направата на невидимо мастило то той ще го направи невидим.
Други изследвания на феномена, като “Защо хората се провалят в това да видят собствените си недостатъци” (2003), показват че неправилната самооценка произтича от незнанието на стандартите за изпълнение на дадена дейност. Проучването на Дънинг и Крюгер също показва че тренирането с определена задача, например решаването на логически пъзели, повишава способността на хората правилно да определят колко добри са в това.
Дънинг обяснява ефекта като неврологичното състояние, при което човек с увреждания или отрича своето увреждане, или изглежда, че не знае за него. Дънинг казва: “Ако си некомпетентен, не можеш да знаеш, че си некомпетентен… Уменията нужни да определиш верния отговор са същите умения, които ти трябват за да разпознаеш какво е верен отговор”.
