Когато доверието в екипа е изградено върху неговата уязвимост, се поражда страх от конфликтите, което от своя страна води до безотговорност, липса на ангажираност, непретенциозност и безразличие към резултатите.– Патрик Ленсиони, „Преодоляване на петте основни слабости при работа в екип“.
Умелата некомпетентност е организационно поведение което прикрива нежеланието да се усвоява ново знание и да се променя статуквото. Ръководителите, бидейки опитни комуникатори, могат да са много опитни и в прикриването на реалните проблеми.
Училището ни учи никога да не признаваме, ако не знаем отговора. Повечето корпорации затвърждават този опит като награждават тези хора, които умеят да наложат възгледите си, вместо да награждават хората, които задават въпроси, за да подтикнат останалите да вникнат в същността на проблема и намирането на решение. И точно това възпира новите разбирания. Резултатът е това, което Крис Аргирис нарича „Умела некомпетентност” – екипи, пълни с хора, които с невероятна ловкост имитират професионално поведение и се пазят от ученето и усвояването на новото.
В такива организации се създава “научена безпомощност” и липса на желание да се промени нещо. В резултат на това липсва инициативност, енергия, стремеж, доминира отношението „нищо не зависи от мен” и „инициативата е наказуема”. Създава се илюзорна отговорност с много ниска толерантност към риска. Фокусът е върху сигурността, стабилността, а не върху иновационни проекти.
Източник: Питър Сенги, Петата дисциплина. – С.: Изток-Запад, 2012, 512 стр., ISBN 9786191521142
