Днес се насажда култ към невежеството. Като щам на вирус невежеството прониква във всички ъгли на политическия и културния живот, подхранвано от лъжливи твърдения за равенство на знанието и невежеството. Хората често казват: „Моето невежеството не е по-лошо от вашето знание.” – Айзък Азимов
Днес хората не вярват, че има обективната реалност, която е независима от човешкото възприятие. Те са убедени, че знанието за нея се изкривява от филтрите на социалната прослойка, расата, джендъра и други променливи. Масово се приема принципа на субективността, според който истината за обективните събития, действия, процеси и каузалности е съвкупност от интерпретации от различни гледни точки и перспективи.
Счита се, че езикът е ненадежден и неустойчив инструмент за комуникация (между казаното и подразбираното има непреодолима разлика). Повечето хората не действат като напълно рационални и автономни същества Те са убедени, че историята не е обективна, че научните теории за света и човека не са универсални, че науката е деформирана, и че нейните постижения не могат да се считат за универсални истини. Преди години хората прекрасно различаваха доказаното от недоказаното и вярваха в доказаното. Днес границите между тези две състояния са размити.
Изобилието на информация и дефицита на време за нейната обработка и вземане на разумни решения свежда намирането на истината до примитивни спорове и надговаряне, в които печели този който е най-самоуверен, безцеремонен и с най-добри ораторски способности. Суровата логика и точните факти не издържат конкуренцията с цветните илюзии и изразителните клипове. Сърфиращите без навици за анализ и критично мислене нямат време да определят достоверността на информацията. Виждането на информацията на екрана не означава, че тя е разбрана. Под влиянието на Интернет всеки човек който няма мнение по дадена тема придобива невярно мнение по нея.
Медиите не следват новините. Те ги измислят. Защото ако казваш на хората на какво да вярват и на какво не, те ще те намразят. Те винаги ще вярват на това което искат да вярват. Но ако казваш на хората какво да чувстват, те ще те обичат и ще те следват. Това е философията на “новата” журналистика която победи. Старата е история, а победителите не ги съдят.
Всички хора не могат да бъдат еднакво талантливи или умни. Но демократичните общества винаги са изкушени по най-досадния начин да увековечават равенството на всички, като по този начин отварят пътя на агресивното невежество. С парчета от различни концепции и модели обединени с идеологическо лепило може да се получи начин на говорене с който да се обясняват и интерпретират събития, процеси, състояния и обстановки така, че аудиторията да приеме немислимото, радикалното, неприемливото, неразумното, непопулярното, и незаконното.
Когато демокрацията се възприема като право на безкрайни претенции за незаслужено уважение на неоснователни съждения, тогава всичко е възможно, включително крайната гибел на демокрацията и на републиканското управление.
Промяната на средата в началото на XXI век е революционна. За да се постигне конкурентно предимство е необходимо постоянно да се поддържа актуалността на придобитата квалификация. За това се налага непрекъснато да се развива и допълва образователната основа на обучението. Това определя мисията на днешните преподаватели. Те трябва създават такава основа. Тя трябва да съдържа такива знания и умения, които не само да създават конкурентно предимство на на пазара на труда, но и да гарантират сигурността на информационната идентичност на обучаемите и да им помогне да различат истината от лъжата.
Източник: Michiko Kakutani, The Death of Truth: Notes on Falsehood in the Age of Trump. – NY, Tim Duggan Books, 2019, 208 p., ISBN 9780525574835
