Като цяло, процесът на получаване на информация стана нещо като постмодерно упражнение по ирония и цинизъм, в което такива думи като “истина” и “информация” означават всичко което искате да означават, каквото и да е то. … Под влиянието на Интернет всеки човек който няма мнение по дадена тема придобива невярно мнение по нея. – Том Никълс, “Смъртта на експертизата”.
Какво е илюзията че знаем?
Може би малко хора могат и искат да се нарекат некомпетентни в повечето области на живота. Много сме любопитни и прекарваме цялото си време в изучаване на света около нас. И ни се струва, че мозъкът е компютър, който постепенно натрупва получената информация и я съхранява там в продължение на десетилетия. Това обаче не е така. Нашият ум не е компютърна машина или склад за данни. Природата е проектирала човешкият мозък така, че получавайки нова информация, той отрязва всичко това върху което сме се фокусирали и даже това което е ненужно и излишно в момента. В същото време, извън нашето внимание могат да останат съществени части от нужната ни информация. На практика, вниманието се управлява от т.н. “когнитивни филтри”, които пропускат само това, което априорно считаме за важно.
Пример: Представете си всеки прост предмет, който използвате всеки ден, да кажем – чадър. Знаеш как да го отвориш и сгънеш, знаеш приблизителния механизъм на отваряне и разбираш, че някъде в него се използва пружина. Но можете ли да опишете точния състав и как действа от механична гледна точка в момента? Ако не правите чадъри, е малко вероятно. Защото това е ненужна за вас информация.
Сега погледнете назад към всички обекти, които ви заобикалят. Повечето от тях никога не бихте могли да пресъздадете. Всяко модерно нещо, било то компютър или обикновена чаша за кафе, е продукт на колективна работа, знанието на много хора, малко по малко, събрано от векове. Но по-голямата част от тази информация се съхранява не в нашите глави, а извън тях: в книги, картини, бележки. Така че всъщност не знаем много. Нашите знания се основават не на изучаването на всеки предмет или явление, а на способността на мозъка да открива причинно-следствени връзки, да обобщава предишния опит и да прогнозира.
Какво влияе на способността ни да мислим?
Интернет
Психолози от Йейлския университет в своите изследвания “Търсене на обяснения” са разкрили как Интернет преувеличава нашите оценки за собственото знание. Те са открили, че търсачките всъщност ни карат да си мислим, че знаем повече, отколкото всъщност знаем. В същото време, като получи информация от Google, човек става уверен в себе си до там, че забравя, че я е намерил в Интернет.
Отдавна се говори за т.н. “Google ефект върху паметта”: когнитивни последици от лесния достъп до информация, която е “на върха на пръстите ни” и за ефекта от т.н. “Google или цифрова амнезия”, когато всичко, което човек прочете в интернет, забравя като ненужно. Това значително усложнява човешкото развитие. В крайна сметка човек започва да си приписва знание, което не притежава. И не вижда смисъл да запаметява и обмисля информация, щом тя е налична и достъпна по всяко време.
Изобилие от информация
Няма нищо лошо в това, че има много информация. Проблемът е, че ние не знаем как да се справим с нейния поток. Човек не може едновременно да консумира информация и да мисли. И ако получаваме постоянно нови знания от социалните мрежи, филмите, музиката, рекламата – тогава просто нямаме време да мислим.
Делегиране на знания
Съществен проблем на съвремието е делегирането на знания: толкова сме заобиколени от различни помощни средства, че не се стремим да решаваме проблемите сами. Не помним телефонни номера, не се учим да се ориентираме по терена и не се опитваме да смятаме на ум. В резултат мозъкът се отпуска и става по-малко способен да мисли за себе си.
Когнитивни изкривявания
Някои когнитивни пристрастия се раждат именно от изобилието на информация. Те са свързани с усилията на мозъка да намали потока на придобитите знания и по-лесно да го обработи. Така например:
- Ние сме по-привлечени от информацията, която потвърждава нашите вече съществуващи предположения. Мозъкът лесно изхвърля останалата част.
- Опитваме се да видим зависимости и модели във всичко. Дори там, където ги няма. Това улеснява мозъка да съхранява и обработва информация.
- Можем просто да измислим липсващата информация въз основа на предубеждения, стереотипи, обобщения или предишен опит. И тогава успешно забравяме какво е било фактически и какво сме измислили.
- За да се фиксира информацията в мозъка, тя трябва да бъде приспособена към съществуващите убеждения и модели. Това означава, че част от нея може да бъде пожертвана.
- Мозъкът помни само информацията, която е била важна в определен период от време.
Ниска социална активност
Човекът е социално същество. Благодарение на социализацията достигнахме нивото на развитие, на което сме сега. Въпреки това, днес стойността на другите хора като източник на знания е намаляла. Защо трябва да поддържаме връзка с другите, ако цялата необходима информация е в мрежата? Спираме да общуваме, а общуването винаги е колосална работа на ума. Така преставаме да разбираме събеседника, трудно намираме какво да кажем, не можем да го предразположим и да го накараме да сподели информация.
В какво се състои опасността от илюзията, че знаем?
Неадекватна оценка на собствените знания
Каква е опасността от илюзията, че знаем. Преди всичко, това е неадекватната оценка на собствените знания. Психолозите Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер са установили, че колкото по некомпетентен и неквалифициран е човека, толкова е по-склонен да преувеличава знанията си. Неквалифицираните и некомпетентните изпитват трудностите с разпознаването на собствената некомпетентност, което води до завишени самооценки. Това явление се нарича „Ефект на Дънинг-Крюгер“.
Недостатък на знание в екстремни ситуации
Човек не съхранява в главата си цялата информация за предмети и явления. Но в критична ситуация, когато трябва да се вземе решение незабавно, той разчита само на собствените си знания. А те може изобщо да не съществуват.
Загуба на способност за сътрудничество
За да бъде ефективен, човек трябва да поддържа комуникацията. Знанието е колективно, така че индивидуалният ни принос към него вече не зависи от умствените способности, а от способността за взаимодействие с други хора. Считайки, че вече знаем всичко ние се отказваме да сътрудничим с другите и така губим възможността да се развиваме по-нататък.
Уязвимост от фалшива информация
Преобладаването на готова информация и невъзможността да се прави разлика между истината и лъжата води до погрешни преценки и зависимост от общественото мнение. Наложеното от обществото стереотипно мислене може значително да забави неговото развитие.
Изглежда, че станахме по-свободни в дигиталната ера. Но дори и да напуснем бащината къща, където сме „научени как да живеем правилно“, ние все още продължаваме да се учим от успехите (които много често са въображаеми) на тези, които виждаме в социалните мрежи всеки ден.
Как да се отървем от заблудите?
- Опитайте се да разберете, че знаем само толкова, колкото ни е необходимо. Просто знаем по-малко, отколкото си мислим.
- Задавайте въпроси на други хора, на себе си и на целия свят. Бъдете отворени за идеите на други хора.
- Бъдете критични. Не всичко, което изглежда известно, ви е познато. И не всичко, което се опитват да ви предадат, е истината.
- Не забравяйте, че сте отговорни за собствените си действия. Независимо от това, което колективът и обществото считат за правилно поведение.
- Приемете, че знанията ви са повърхностни, но продължавайте да се вдъхновявате от нови открития.
- Не избягвайте информация, която е лесна за получаване, избягвайте информация, която е трудна за проверка на правдивост.
- Не се опитвайте да бъдете експерт във всички области – това е невъзможно.
- Задълбочавайте знанията си в близките вам области на знанието и не се тревожете, че знанията ви в другите са непълноценни.
- Търсете информация в мрежата целенасочено: трябва да знаете точно от какво се нуждаете, за да не се загубите сред неверни данни.
- Избягвайте готовите изводи и решения. Опитайте се да намерите информацията, която можете да обмислите и сами да проверите.
Източник: Филип Фернбах, Стивен Сломан. Иллюзия знания. Почему мы никогда не думаем в одиночестве. – М.: Азбука-Аттикус, 2017, 390 стр., ISBN: 978-5-389-14209-1
