Ефект на Червената царица

Ефектът “Червената Царица”, наричан още “хипотеза черната царица” (Red Queen’s race; The Red Queen Effect) е еволюционна теория, която обяснява два феномена: предимството на половото размножаване, което от еволюционно-биологичен аспект е слабо ефективно, и постоянната “надпревара във въоръжаването” на конкурентни организми – паразит-гостоприемник и жертва-хищник при коеволюция.

Например зайци, които бягат по-бързо от своите родители и лисици, които също трябва да бягат по-бързо от своите предци, за да уловят зайците и да не умрат от глад. Друг пример: пролетариат, който успява да спести пари за децата си, вследствие на което те престават да работят за децата на капиталистите. За да оцелеят капиталистите, трябва периодически да изземват спестяванията на пролетариата, посредством инфлация, икономически кризи, безработица. За да оцелее пролетариатът, трябва или непрекъснато да увеличава работния си ден или периодически да провежда революции, за да редуцира капиталистите.

Хипотезата е формулирана през 1973 год. от Leigh Van Valen, (Лий Ван Вален) като за основа има “Алиса в Огледалния свят”, продължение на “Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол.

“[…] Now, here, you see, it takes all the running you can do, to keep in the same place. If you want to get somewhere else, you must run at least twice as fast as that!”
“[…] А пък тук, нали разбираш, за да останеш на едно и също място, трябва да търчиш, колкото ти краката държат. А ако искаш да стигнеш някъде другаде, трябва да търчиш поне два пъти по-бързо.”


Според “Надбягването Червената Царица”, организмите трябва постоянно да се изменят, адаптират и усъвършенстват, за да поддържат съществуванието си в биологичната среда, която постоянно еволюира заедно с тях. Тази хипотеза е наречена Red Queen Effect или Van Valen´s law.

Теорията на Leigh Van Valen се прилага и върху половия диморфизъм, който играе роля при половия отбор. Изменения в единия пол, които допринасят за по-успешното му размножаване, провокират реакция и в другия пол, за да остане съотношението между двата пола същото. На натрупването на материални блага при мъжете, жените реагират с натрупване на силикон в гърдите и устните си, изкуствени нокти, мигли, изкуствена коса и увеличаване на токовете на обувките си. При хората, жените имат по-големи гърди и устни от всички останали човекоподобни маймуни.

Еволюционния биолог Graham Bell през 1980 год. приписва “Red Queen” на половото размножение на микроеволюционно ниво. За да задържат завладяна екологическа ниша, която заемат в екосистемата, организмите трябва непрекъснато да експериментират със смесване на гените, за да създадат успешно поколение.

Познанията на човечеството, както и обществените блага на Земята, особено след Индустриалната революция, прогресивно се увеличават. БВП на Земята за 2006 г. е бил 51,15 билиона US$, а за 2016 г. е 73,99 билиона US$. Т.е. за десет години богатите са увеличили своите богатства с 45%. И бедните ако искат да променят социалния си статус, трябва да увеличат собствеността си с повече от 45% за десет години, според ефекта на Червената царица. Паралелно с увеличаване благата на Земята, се увеличават богатствата на една тънка прослойка от обществото – прослойката на богатите. А бедните относително и абсолютно все повече обедняват и оскотяват, при положение че не увеличават богатствата си със същия темп, както богатите.

За да запазят децата социалния статус на своите родители, трябва образованието на всяко следващо поколение да се повишава паралелно на увеличаване на познанията на човечеството. Например учебниците за лекари и инженери преди 50 години са били два пъти по-тънки, от тези на днешно време. В България, поради провежданата политика след 1990 год. се забелязва обратна тенденция – образованието на децата се влошава и редуцира, в сравнение с това на техните родители.

Увеличава се и разликата в обществените блага, собственост на богатите и бедните държави: През 1820 година богатите държави са били три пъти по-богати от бедните държави. През 1950 година богатите държави са били 35 пъти по-богати от бедните държави. През 1990 година богатите държави са 74 пъти по-богати от бедните държави. През 2016 г. тази разлика е над 120 пъти.

По материали от Wikipedia.

Библиотека