Ефект на Рашомон – всяка интерпретацията (описание, обяснение, оценка) на възприятието е субективна при неговото припомняне. Наблюдателите на събитие са способни да възпроизведат съществено различни, но равно правдоподобни негови версии.
Полезна демонстрация на този принцип в научното разбиране може да бъде открита в статията “The Rashomon Effect: When Ethnographers Disagree,” от Карл Хайдер.
Името на ефекта идва от филма на Акира Куросава “Рашомон”, в който престъпление видяно от четирима души е описано от тях по четири взаимно противоречащи си начина. Филмът е основан на две кратки истории на Рюносуке Акутагава “Rashōmon” (за сцената) и “Yabu no naka”, познат като “В горичката”.
Рашомон
„Рашомон“, срещан и като „Вратата Рашомон“, (на японски: 羅生門, по Система на Хепбърн: Rashōmon) е японски пълнометражен игрален филм на Акира Куросава от 1950 г. Произведението бележи първата съвместна работа на сценарния тандем Шинобу Хашимото и Куросава. В кинотворбата взимат участие известни японски актьори като Тоширо Мифуне, Такаши Шимура, Мачико Кьо и Масаюки Мори.
Сценарият на филма се основава на два разказа на писателя Рюноске Акутагава: „Рашомон“, от където е взето мястото на действието, и „В гъсталака“, който дава персонажите и основния сюжет. Филмовият продукт представлява упорито изследване на истината около един случай на убийство и изнасилване. Чрез различни персонажи, взели участие в престъплението, се разкриват няколкото гладни точки на инцидента – егоистични и противоречащи една от други. По-късно този начин на предаване на киносюжета се нарича „Ефект на Рашомон“ и той става изключително използван в киното.
Лентата, освен с оригиналния си сюжет, е известна и с доброто си операторско майсторство, дело на Кадзуо Миягава. По време на снимките на филма Куросава и Миягава правят няколко нововъведения в киното: като например насочват камерата право срещу слънцето – нещо немислимо дотогава.
Произведението „Рашомон“ отваря вратите на японското кино към света и прави неговия създател световноизвестен режисьор. Лентата предизвиква сензация на фестивала във Венеция през 1951 г., като печели голямата награда „Златен лъв“, а на другата година получава специален „Оскар“ от „Американската филмова академия“ за „чуждоезичен филм“. Рашомон е обявен за един от шедьоврите в киноизкуството.
“Човешката природа е такава, че хората не са откровени дори и пред себе си. Още повече пък, когато говорят за себе си – не могат да не послъгват. Героите в сценария са изразители именно на тази свойствена на човека черта – да не може да живее без лъжа. В сценария този човешки грях е разкрит с пределна дълбочина – един от героите премълчава истината за себе си не само в живота, но дори и след смъртта. Подобно на разгъващ се свитък с чудновати картини този филм разкрива постепенно същината на себелюбието – порока, който човек носи в себе си от рождение и който е най-неизлечим.” – Акира Куросава.
Думата „Рашомон“ идва от „раджомон“. Нейната промяна става при написването на едноименната пиеса от театъра Но от Нобумицу Кандзе. „Джомон“ означава „външна врата на замък“. Вратата от филма представлява някогашната главна порта на Хеиан. През нея минавала основната пътна артерия на Киото, водеща на север към срещуположната врата Шуджакумон. Храмовете Тоджи и Саиджи са били съответно в източната и западната част на столицата.
От тези факти творецът стига до извода, че „Раджомон“ е била най-голямата врата от всички в града. Свидетелство за това са огромните керемиди от нейния покрив – единствените запазени останки от нея.
Сценарий
Два разказа на Рюноске Акутагава служат за основа на сценария за Рашомон. След завършека на „Скандал“ за „Шочику“, Куросава получава от „Даиеи“ предложение да направи още един филм за тях. Режисьорът се сеща за сценарий, озаглавен „Жената и мъжете“, с който се е запознал преди много време. Произведението е по разказа „В гъсталака“ на Рюноске Акутагава, а негов автор е Шинобу Хашимото – ученик на режисьора Мансаку Итами. По-късно Куросава завързва приятелство с Хашимото и двамата работят заедно в „Да се живее“, „Седемте самураи“, „Хроника на един живот“, „Замъкът на паяците“, „Трима негодници в скритата крепост“, „Да спиш добре като лошите хора“ и „Додескаден“.
Синопсис
Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
XI век. Япония. Проливен дъжд. Под градските порти Раджомон седят дърварят и свещеникът. В пороя притичва селянинът и се скрива под сградата. Новодошлият чува двамата отчаяни мъже да си говорят. Приближава се към тях и ги разпитва. Те му споменават за странна история, която са чули и видели в градината на съдилището; човек е убит. Свещеникът споделя, че тази история е по-ужасяваща от всяко бедствие. Може от нея окончателно да загуби вярата си в човека. Дърварят се обръща за помощ към слугата, защото не разбира нито една от трите версии.
Преди три дни дърварят отишъл в гората за дърва. Сред клоните забелязва женска шапка с воал. По нататък вдига от земята самурайско кепе, парче въже и червен медальон. Накрая в храстите вижда труп. Побягва панически, да съобщи за ужасяващото откритие на стражите. Три дни по-късно, дърварят е привикан в съда за показания. Монахът също свидетелства в съда. Преди три дена, следобед, вижда по пътя от Секияма за Ямашина, самурай, въоръжен със стрели и лък, който води жена, забулена с було, на кон. След неговите показания стражарите довеждат Таджомару, заловен преди два дни около бреговете на Кацура. Неговият откривател вижда разбойника изхвърлен от откраднатия кон. Около гърчещото му тяло са разпилени лък и 17 стрели – притежания на покойника. Таджомару, обиден, отвръща, че не е паднал от коня. Същия ден, близо до Осака, той пие от един отровен извор, от който го заболява стомаха. Когато стражът го открива, болките са вече нетърпими и разбойникът се е сгърчил на земята.
Версия на разбойника
Таджомару признава, че е убил самурая. Вижда него и съпругата му преди три дни, докато се излежава под едно дърво. Мъжът води жената, седнала на кон и покрита с воал. Внезапен полъх отмята булото на девойката и разбойника вижда лицето ѝ. Таджомару тръгва след пътниците. Изкача зад гърба им и казва на самурая, че в една могила открил купчина саби и огледала; заровил всичко в един гъсталак. Предлага на война да му ги продаде евтино. Разбойникът превежда дълбоко в гората, сред храсти и дървета, самурая. На едно отдалечено място му се нахвърля и го завързва. Обезумял от радост, Таджомару се връща при жената, оставена на един поток. Известно време я гледа отстрани, докато махне шапката си.
Разбойникът излъгва девойката, че на нейния съпруг му е станало лошо. Жената пребледнява от страх. Това отключва ревността на Таджомару и той завежда съпругата при своя мъж. По пътя тя изпуска воала си. След като вижда вързания си съпруг, жената вади кама и се опитва да убие разбойника. Той е впечатлен от нейната ярост. Успява да я сграбчи и целуне страстно. Жената пуска ножа и му се отдава. След това моли Таджомару да се изправи на смъртен дуел с нейния съпруг, защото не може да понесе двама мъже да знаят за срама и. Разбойникът скланя и освобождава самурая. Двамата мъже се впускат в бой със саби. Войнът се бие добре, но е убит от Таджомару. Уплашена, жената избягва по време на боя. Разбойникът взима коня и продава сабята на самурая в близкия град.
Версия на съпругата
Потърпевшата известно време се крие в храма след инцидента. Полицията я намира там и тя се явява в съда. Нейната история е коренно по-различна от тази на Таджомару.
Жената седи в градината на съдилището, свлечена на земята и ридае. Тя твърди, че след като разбойникът я изнасилил, той гордо се представил и започнал да се подиграва с вързания и съпруг. Изнасилената жена се притичва да помогне на мъжа си, но Таджомару я възпира; отвързва самурая и с лудешки смях ги напуска. Ридаещата съпруга става от земята. Поглежда очите на съпруга си – пълни с ненавист. Тя не издържа и му заповядва да спре да я гледа по този начин. По-добре да я убие. Завира лице в листата на земята. Вдига глава и забелязва ножа, забит отстрани. Подава оръжието на съпруга си и му заповядва да я убие. Мъжът остава бездеен, вперил поглед в жена си. Тя изпада в истерия, приближавайки се и отдалечавайки се от мъжката фигура, с нож в ръка. Ужасената жена припада. Когато се събужда, вижда камата забита в гърдите на мъртвия и съпруг. Шокирана, тя излиза от гората. Осъзнава се на едно езеро в подножието на хълма. Хвърля се в неговите води, но не успява да се самоубие.
Версия на самурая
Покойният войн, с помощта на медиум, също дава показания пред съда. Жена на средна възраст, носеща съответните одежди и грам, извършва тайнствен ритуал. След него тя проговаря с гласа на мъртвеца. Самураят се намира в отвъдното, потънал в страдания и пълен мрак. Той твърди: след като Таджомару изнасилил съпругата му, се опитал да утеши своята жертва. Разбойникът съветва съкрушената жена, тъй като вече е обезчестена, да напусне съпруга си и да се омъжи за него. Престъпникът се обяснява в любов. Жената вдига глава и се съгласява да тръгне с него. Това не е единствения и грях. Заради многото и прегрешения, сега мъжът и е в ада.
Преди да тръгнат, бегълката неочаквано умолява Таджомару да убие самурая. В противен случай няма да го последва. Дори престъпникът пребледнява от омразата, която таи жената. Той я хвърля на земята и се обръща към вързания мъж. Пита го дали иска да я убие или да я пусне. Жената се изплъзва и побягва. Таджомару се впуска след нея. След около час разбойникът се връща с празни ръце. Освобождава самурая, като му съобщава, че е изпуснал съпругата му. Войнът, останал отново сам, става съкрушен и започва да плаче. Вижда настрани забитата кама. Чрез нея се самоубива.
Истинска версия
Дърварят след всяка версия твърди, че историята е лъжа. В цялата случка е нямало никаква кама; жертвата е била убита със сабя. Селянинът притиска неспокойния мъж да каже истината, която той е премълчал в съда, за да се измъкне от отговорност.
Откривателят на трупа връща случката от момента когато е намерил шапката на жената. Около 10 метра по-нататък чува женски плач. Промъква се през храстите и от тях вижда вързания самурай, Таджомару и плачещата на земята съпруга. Разбойникът убеждава жената да се ожени за него. Готов е да се откаже от престъпния живот. Може да и осигури охолен живот от стотиците си кражби, а ако не иска мръсните му пари е готов да работи. Тя става и отвързва съпруга си. Оставя мъжете да се вкопчат в смъртен двубой за нея. Самураят отказва да жертва живота си, същото прави и разбойника. Съпругът заповядва на пострадалата да престане с плача си; вече не и помага. Таджомару я защитава – жените са слаби по природа. След тези думи плачът на окаяната жена прераства в истеричен смях. Тя обвинява в слабост двамата мъже – самурая може да убие изнасилвача и после да и заповяда да се самоубие, а известния бандит по никакъв начин не оправдава славата си. Така жената насъсква война и Таджомару да извадят саби и започнат двубоя.
Двамата съперници, потънали в страх, започват фарсов дуел, в който нанасят несигурни удари. Таджомару, изпуска меча си, отчаяно избягва ударите на съперника си. Самураят, също лишен от оръжие, се вкопчва в крака на разбойника, докато се опитва да се добере до сабята си. Накрая бандитът докопва меча и след дълго двоумене, пробожда разтреперения си съперник. Таджомару грабва жената, но тя се отскубва от него, ужасена от постъпката му. Той я подгонва с меча. Спъва се и тя избягва в гората. Разбойникът, останал сам, взима сабята и напуска местопрестъплението.
Развръзка
Дърварят твърди, че това е истината. Свещеникът, вече отчаян до край, сравнява този свят с ада, но отказва да загуби вяра в хората. Селянинът се присмива и на двамата; за него светът е пълен с лъжи и безчестия.
Изведнъж тримата души чуват плач. Селянинът намира, свряно в ъгъла на портите, новородено пеленаче, изоставено в ратайска шапка. Мъжът взима кимоното, в което е увито бебето. Дърварят се опитва го спре. Циничният селянин го уверява, че не само той върши зло, ами родителите изоставили пеленачето… А, когато е обвинен, че подобно на разбойника, съпругата и самурая, си намира оправдания да върши безчестия, крадецът се сеща за липсващата ценна кама, инкрустирана с диаманти, за която е говорил Таджомару. Сигурно тя е била открадната и продадена от дърварят?
Селянинът напуска портите, притичвайки в пороя. Двамата останали изчакват да спре дъжда. Дърварят протяга ръка да вземе бебето, но свещеникът не позволява, уплашен че ще вземат и последното останало на горкото дете. Съкрушеният мъж го убеждава, че на главата си има шест деца, още едно няма да му е в тежест. Будисткият свещеник благодари на бедняка; тези думи са възвърнали надеждата му в човешката доброта.
Пороят е спря и дърварят напуска портата с бебето в ръце.
По материали от Wikipedia.
