Деветте божи заповеди на Кевин Кели

ОТ НИЩО ПРИРОДАТА ПРАВИ НЕЩО

В началото има твърда скалиста планета; след това има живот, и то в изобилие. В началото – голи хълмове; след това – потоци с риби, папур и червенокрили трупиали. В началото – жълъд; след това – дъбова гора. Бих искал и аз да мога така. В началото – къс метал; след това – робот. В началото – малко жици; след това – мозък. В началото – малко древни гени; след това – динозавър.

Как се прави нещо от нищо? Макар че природата владее този номер, не сме научили много от наблюденията си върху нея. Научили сме повече от неуспешните си опити да създадем сложност и от обединяването на тези уроци с дребните ни успехи в подражанието и разбирането на природните системи. Затова от пределите на компютърната наука, от границите на биологичните изследвания и от усамотените ъгли на интердисциплинарните експерименти съставих Деветте Божи заповеди, които управляват измътването на разни неща от нищо:

Тези девет закона са организационните принципи, които откриваме да действат в най-разнообразни системи – от биологичната еволюция до компютърната игра „Сим Сити”. Разбира се, не искам да кажа, че това са единствените закони, необходими за създаването на нещо от нищо; все пак от множеството наблюдения, натрупани в науката за сложността, тези принципи са най-обхватните, най-ясните и най-представителните общи положения. Смятам, че човек може да стигне доста далече в ролята си на бог, ако се придържа към тези девет правила.

РАЗПРЕДЕЛЯЙ СЪЩЕСТВУВАНЕТО

Духът на пчелния кошер, поведението на икономиката, мисленето на суперкомпютъра и животът в мен са разпределени между множество по-малки единици (които от своя страна също могат да бъдат разпределени). Когато сборът от частите може да даде в резултат нещо повече от частите, тогава това „повече” (това нещо от нищо) се разпределя между частите. Където откриваме нещо от нищо, установяваме, че то се получава от област с множество взаимодействащи по-дребни елементи. Всички най-интересни за нас загадки – животът, интелектът, еволюцията – се откриват в почвата на големите разпределени системи.

КОНТРОЛИРАЙ ОТ НИСКО КЪМ ВИСОКО НИВО

Когато всичко е свързано с всичко в разпределена мрежа, всичко се случва наведнъж. Когато всичко се случва наведнъж, обширните и бързоподвижни проблеми просто заобикалят всяка централна власт. Затова цялостното управление трябва да произтича от най-скромните независими действия, предприемани успоредно на местно ниво, а не от някакво централно командване. Множеството е способно да се самоуправлява, а в територията на бързите, мащабни и хетерогенни промени е способно да управлява единствено множеството. За да получите нещо от нищо, контролът трябва да почива на най-ниско ниво, където е простотата.

КУЛТИВИРАЙ НАРАСТВАЩА ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ.

Всеки път когато използвате някаква идея, език или умение, вие ги усилвате утвърждавате и увеличавате вероятността да бъдат използвани отново. Това явление се нарича положителна обратна връзка или лавинообразен ефект. Успехът ражда успех. В Евангелието този принцип на социалната динамика звучи така: „Който има, нему ще се даде.” Всичко, което променя обкръжението си, за да увеличи производството на самото себе си, играе играта на нарастващата възвръщаемост. Играят я и всички обширни, устойчиви системи. Законът действа в икономиката, биологията, компютърните науки и човешката психология. Животът на Земята променя Земята, за да получи още живот. Доверието ражда доверие. Редът поражда повече ред. Който има, нему ще се даде.

ОТГЛЕЖДАЙ ЧАСТ ПО ЧАСТ

Единственият начин да създадете работеща сложна система е да започнете с работеща проста система. Опитите да се изгради наведнъж организация* с високо ниво на сложност – например интелект или пазарна икономика – вместо да се отгледа постепенно, неизбежно завършват с провал. За да се състави прерия, е нужно време – дори да разполагаш с всички съставки. Времето е нужно, за да може всяка част да си опита силите срещу останалите. Сложността се изгражда, като се сглобява малко по малко от прости модули, способни да оперират самостоятелно.

НАБЛЯГАЙ МАКСИМАЛНО НА ПЕРИФЕРИЯТА

Светът е нееднородно творение. Хомогенното цяло трябва да се адаптира към света чрез периодични революционни сътресения, едно от които рано или късно го убива. Разнообразното хетерогенно цяло, от друга страна, може да се приспособява към света чрез хиляди всекидневни мини-революции, пребивавайки в състояние на вечен, но никога фатален кипеж. Разнообразието предпочита отдалечените граници, покрайнините, потайните кътчета, миговете на хаос и изолираните групи. В икономическите, екологичните, еволюционните и институционалните модели здравата периферия ускорява адаптацията, повишава еластичността и почти винаги е източник на нововъведения.

ПОЧИТАЙ ГРЕШКИТЕ СИ.

Хитрият номер върши работа за кратко, докато го научат и всички други. За да се издигнеш над обичайното, е нужна нова игра или нова територия. Само че процесът на излизане от конвенционалния метод, игра или територия е неразличим от грешката. Дори най-блестящият акт на човешкия гений, ако го анализираме, се основава на опита и грешката. „Да бъдеш грешка и да те отхвърлят е част от Божия замисъл” – пише поетът мистик Уилям Блейк. Грешката, била тя случайна или умишлена, трябва да стане неразривна част от процеса на съзидание. Еволюцията може да се възприема и като системно управление на грешките.

НЕ СЕ СТРЕМИ КЪМ ОПТИМАЛНИ РЕШЕНИЯ; ПРЕСЛЕДВАЙ МНОЖЕСТВО ЦЕЛИ

Простите машини могат да бъдат ефективни, но сложните адаптивни механизми не могат. Една сложна структура има много господари и не може да служи изключително на нито един от тях. Вместо да се бори за оптимизация на всяка функция, обширната система може да оцелее само като осигури задоволително ниво на голям брой функции. Една адаптивна система например трябва да търси компромис между използването на познат път към успеха (оптимизиране на действаща стратегия) и отклоняването на ресурси за изследване на нови пътища (т.е. изразходване на енергия за изпробване на по-малко ефикасни методи). Толкова много импулси се смесват във всяка сложна същност, че е невъзможно да разгадаем кои са реалните причини за оцеляването ѝ. Оцеляването е многопосочна цел. Повечето живи организми са толкова разнопосочни, че представляват по-скоро глупави разновидности, които функционират по случайност, отколкото прецизно въплъщение на белтъци, гени и органи. Когато създавате нещо от нищо, забравете за елегантността; работи ли, значи е красиво.

ТЪРСИ ПОСТОЯННО НЕРАВНОВЕСИЕ

Нито постоянството, нито неспирната промяна подпомагат творчеството. Доброто творчество също като добрия джаз трябва да балансира между стабилната формула и дисхармоничните ноти. Равновесието е смърт. И все пак, ако една система не се стабилизира в някаква точка на равновесие, тя не е по-различна от експлозия и също така мъртва. Нищото в такъв случай е едновременно равновесие и неравновесие. Нещото е устойчиво неравновесие – състояние на непрекъснато балансиране на ръба, между вечното движение и вечното избягване на пропадането. Фокусът върху тази непостоянна граница все още е неразгаданата мистерия, светият граал на съзиданието, предмет на търсенето на всички богове любители.

ПРОМЕНЯЙ САМАТА ПРОМЯНА

Промяната може да се структурира. Това правят обширните сложни системи: координират промяната. Когато от сложни системи се изграждат изключително мащабни системи, тогава всяка система започва да влияе върху организацията на другите системи и в крайна сметка да ги променя. С други думи, ако правилата на играта се съставят от по-ниско към по-високо ниво, тогава има вероятност взаимодействащите сили на ниско ниво да променят правилата на играта в движение. С времето се променят и самите правила на промяната. Еволюцията – в популярния смисъл на тази дума – се отнася за промяната, която дадена същност претърпява във времето. Еволюцията в по-дълбокия смисъл на тази дума се отнася за това как правилата за промяна на тези същности се променят с времето. За да получите максимум от нищо, трябват правила, които се променят сами.

ТЕЗИ ДЕВЕТ ПРИНЦИПА ЛЕЖАТ в основата на величествени творения като прерии, фламинго, кедрови гори, очни ябълки, естествен отбор в геологичната епоха и развитието на слонче от миниатюрното семенце от слонска сперма и яйцеклетка.

Същите тези принципи на биологиката днес се внедряват в компютърните чипове, електронните мрежи за комуникация, роботизираните модули, фармацевтичните изследвания, проектирането на софтуер и корпоративното управление, за да могат тези изкуствени системи да преодолеят собствената си сложност.

Когато Технос бъде одухотворен от Биос, получаваме артефакти, които могат да се адаптират, учат и еволюират. Когато нашите технологии започнат да се адаптират, учат и еволюират, тогава ще имаме необиологична цивилизация.

Всички сложни неща, взети заедно, формират непрекъснат континуум между крайностите на строгите часовникови механизми и пищната дива природа. Отличителният белег на индустриалната епоха бил нейният възторг от механичните конструкции. Отличителната черта на необиологичната цивилизация е, че в конструирането на своите творения тя се връща отново към органичното. Само че за разлика от по-ранните човешки общества, които разчитали на готови биологични решения – билкови лекарства, животински белтъчини, естествени багрила и тем подобни, – необиологичната култура споява инженерните технологии и необузданата природа, докато двете станат неразличими, колкото и да е трудно да си го представим на пръв поглед.

Силно биологичната природа на настъпващата култура произтича от пет фактора:

През настъпващата ера на необиологията всичко онова, на което се осланяме и от което същевременно се боим, ще е по-близо до роденото, отколкото до произведеното. Вече имаме компютърни вируси, невронни мрежи, „Биосфера 2″, генна терапия и смарт карти – все създадени от човек артефакти, които съчетават механични и биологични процеси. Бъдещите бионични хибриди ще бъдат по-смущаващи, по-разпространени и по-могъщи. Представям си свят от мутиращи сгради, живи силициеви полимери, Софтуерни програми, еволюиращи извън мрежата, адаптивни коли, стаи, натъпкани с коеволюционни мебели, роботчета чистачи, изкуствени биологични вируси, които лекуват болести, невронно-компютърен интерфейс, телесни части от киборги, оригинални изкуствени хранителни култури, симулирани личности и огромна екосистема от компютърни устройства в постоянно движение. През всичко това тече реката на живота – или поне неговата преливаща логика.

Не бива да се изненадваме, че животът, подчинил огромната маса от инертни материали на Земята, ще подчини технологията и ще я въвлече в своето царство на вечна еволюция, постоянни новости и планове, които са извън нашия контрол. Дори без контрола, който се налага да предадем, необиологичната технология е далече по-резултатна от света на часовниковите механизми, предавките и предсказуемата простота.

Колкото и да са сложни нещата днес, утре всичко ще бъде още по-сложно. Учените и проектите, за които разказвам тук, си поставят за цел да обуздаят законите на новото творчество, така че от хаоса да се ражда ред, организираната сложност да не се разгърне в неорганизирани усложнения и нещо да може да се създава от нищо.

Кели, К. Извън контрол. – С.: Изток-Запад, 2016, ISBN 978-619-152-735-9, стр. 665–671.

Библиотека