Политическата коректност

„Живеем в свят в който всяко шумно малцинство побеждават мълчаливото болшинство. Именно малцинствата формират общественото мнение.“ – Леонид Йонин

„Политическата коректност“ е религия (или идеология) на постмодернизма. Тя дава на индивида усещане за субективна увереност и морална справедливост, с която е по-лесно да се живее и да се ориентира в хаотичния и неразбираем свят. Друго нещо е, че тази морална коректност и субективна увереност за морална правота не помага за постигане на познание. Етиката и политическата коректност не могат да заменят науката в познанието на света.

Политическа коректност е идеология на тоталното равенство, изтриваща всички различия, формираща идеен и ценностен консенсус. Тя заменя истината като висша ценност с търпимост, като висша максима на морала. В този контекст, политическата коректност е изведената от общия релативизъм, който е основната идея на постмодерната философия – съвкупност от морални норми и образци на добри практики / поведения, съответстващи на умственото развитие на широките слоеве от населението.

Основополагащ базов принцип на идеологията на политическата коректност е: „отнасяй се към другите така, както искаш те да се отнасят към теб“ (това е базов принцип на съвременната масова демокрация).

Основна функция на политическата коректност е контрол на мненията в условия на свобода на тяхното изразяване.

Основните принципи на политическата коректност са:

  • Истината е относителна.
  • Толерантността и търпимостта са абсолютни.
  • Признаването и уважаването на правото на изказване на всякакви мнения е задължително.

Реакцията на отклоненията от политическата коректност не е рационално опровергаване, а гняв и възмущение. Така възниква ортодоксията на политическата коректност.

Същността на политическата коректност е да си затваряш очите на много неща от обективната реалност и да се правиш, че не съществуват, или че не ги забелязваш и не им обръщаш внимание. Истината става жертва на приличието. На мястото на истината застава моралното негодуване и осъждане.

Политическата коректност се използва от малочислени кресливи групи за потискане на т.н. “мълчаливо болшинство” чрез използване на т.н. “спирала на мълчанието” (Вж. Елизабет Ноел-Нойман).

“Спиралата на мълчанието” (Алексис де Толквил) се появява когато общественото мнение поражда мълчание защото то изключва алтернативните мнения. Страхът от социална изолация поражда скриване на собственото мнение на индивида. Този който говори е в болшинство, а този който мълчи е в малцинство. Подражаващото мълчание се генерира от наблюденията на индивида, който открива за съществуващите възможности и при удобен случай иска да се възползва от тях. Спиралата на мълчанието разрушава авторитета на общественото мнение като правилно и морално съждение. Така се формира плуралистично незнание – грешно съждение за общественото мнение на болшинството хора. То се мултиплицира като обществено мнение за общественото мнение. Болшинството се заблуждава за мнението на болшинството.

Същността на политическата коректност се разкрива в следните нейни проявления:

  • Човек вярва в това в което другите вярват, защото те вярват в това. Така чуждият манталитет се формира от това което говорят другите.
  • Малки групи от елита формират темите, аргументите, ценностите и дневния ред на общественото мнение. Те са носителите на политически коректните мнения. Техния авторитет, спиралата на мълчанието и СМИ, осигуряват мнението на болшинството.
    Мнението на малцинството започва да се споделя като свое и болшинството се вижда такова каквото го е описал елита. Тук с решаващата роля на СМИ се формира т.н. самоотнасяне, при което мнението на малцинството се превръща в мнение на болшинството. То става единствено и господстващо.
  • Общественото мнение е това което хората мислят, че другите хора мислят. СМИ дават формата на това мнение. Те го формулират тематично. Коя тема е актуална и значима решават СМИ.
  • Стратегията на СМИ е да формират тематичния дневен ред, оставяйки дебата да се развива плуралистично и свободно. Така се налагат определени схеми на развитие на информационните процеси в ноосферата. Тези схеми последователно извеждат на преден план актуални дискусии, формиращи общественото мнение. В човешкото съзнание не се запомнят множеството мнения, а темите които са обсъждани.
  • Дневния ред е личен, междуличностен, групов и обществен. От тези видове, с критерии за избор, се формира йерархията на публичния дневен ред, който се коригира от СМИ. СМИ не отразяват обективната реалност, а конструират собствена имагинерна действителност от 2-ри порядък.
  • Живеем в свят в който всяко шумно малцинство побеждават мълчаливото болшинство. Именно малцинствата формират общественото мнение.
  • Политическата коректност е идеология на съвременната масова демокрация, която служи, от една страна, за оправдаване на вътрешната и външната политика на богатите държави и съюзи, а от друга, за потискане на несъгласието и осигуряване на идеологически и ценностен консенсус.
  • Ситуациите в общуването са изключения от хода на живота. За разлика от тях, политически коректната визия не е ситуационна и твърди, че е всеобхватно определение на живота. В този смисъл казваме, че политическата коректност произвежда алтернативна реалност, потискайки индивидуално-личните характеристики на живота, замествайки ги с абстракции.
  • Основната абстракция, на която се основава цялата обемиста конструкция на политически коректния свят, е абстракцията на равенството. Всъщност политическата коректност е съвременното въплъщение на принципа за равенство.

Постмодернизмът не е толкова обществено-политически, колкото културна и художествена идеология. Постмодернизмът сякаш не забранява нищо и не предписва нищо. Не само не забранява, а напротив, насърчава всякакви нововъведения и дори безумие. За него няма нищо окончателно и като цяло окончателно. Освен това, за него няма нищо неприемливо. Постмодернът е в състояние да съдържа всичко – всяка позиция, теория, идеология, гледна точка и да ги комбинира в своите безкрайни колажи. Следователно, постмодерността, изглежда, е не само политически коректна, но дори и антиполитическа.

Текстът е извадка от книгата: Ионин, Леонид, Политкорректность: дивный новый мир. – Ад Маргинем Пресс, 2012, ISBN 978-5-91103-125-1.