Лекциите в университета са архаизъм

Проф. ИВАН Т. ТОДОРОВ

Седят студентите на лекции, пишат като луди и след това дълго си допълват записките с пропуснатите изречения. Това го правят съвестните. Останалите преснимат записките на най-старателните колеги.

Има и трета група – които се редуват в писането на лекции. Докато се бърза да се запише всяко едно съществено изречение, студентите не могат да вникнат в казаното. Освен това най-често в написаното има сериозни пропуски и се разбива логическата му последователност.

При 80% от хората визуалната памет е по-добра от слуховата и затова е много по-добре да се чете. За времето, което студентите губят да пишат, без да са в състояние да мислят, те биха могли да научат нещата, ако има откъде да ги прочетат. И така се сблъскваме с големия проблем липсата на актуални учебници и учебни пособия.

Нещата в читавите университети по света са пределно ясни по всеки университетски курс в бакалавърските програми трябва да има учебник.

При това този учебник или поне курс от писмени лекции трябва да се актуализира в Интернет всяка година, а ако се налага и по-често. В някои наши университети има подобни изисквания – например в Нов български университет.

По немалко предмети един или друг университетски преподавател е написал учебник. Но обикновено помагалата не са актуализирани с години.

Втори голям проблем е, че дори когато има написан учебник, другите преподаватели държат да се учи по техните лекции, а не по учебника. Въпреки че учебникът често е доста по-добър от лекциите им.

Какви са причините за този хал на нашите университети. При наличието на 50 университета много преподаватели ходят да изнасят лекции на няколко места. Естествено, че при това положение няма как да сколасат да напишат учебници и да ги актуализират. Когато студентите по дадена дисциплина са прекалено малко, преподавателят не може да вземе хонорар за напечатан учебник. Университетите не полагат усилия да стимулират или поне да накарат преподавателите да пишат учебници. Още повече, че учебниците са на последно място при оценката за тяхното научно развитие.

Най-добрият и кардинален изход е да се намали броят на вузовете. То и това ще стане, но след доста години. Всяко правителство гледа да спечели изборите, а затварянето на вузове е една от най-непопулярните мерки. Виж колко по-престижно е да се откриват нови пък макар и за начало с 40 студента.

Но кого го е било еня дали нещата в България ще се развиват добре къде-къде по-важно и в частност доходно за родните политици е да печелят изборите и да са на власт. Така или иначе поради тази причина в обозримо бъдеще университетите няма да намалеят. Тогава какво да се направи? Има пакет от мерки, които лесно могат да се въведат, и то с промяна на законодателството.

На първо място трябва да се задължи всеки университет да осигури по всеки учебен предмет учебник или цикъл от лекции, които да се публикуват в интернет и които да се актуализират всяка година. Не може да има учебна дисциплина, ако такова пособие не бъде подсигурено. Ако съответният университет реши няма проблем да се договори с преподавател от друг университет да му се публикува негово пособие по съответния предмет.

Лекциите поначало трябва да се премахнат крайно време е да се сложи край на загубата на време за студентите, а и за преподавателите. Ето тук ще се надигне страхотен вой от страна на доцентите и професорите. Именно те четат лекциите, а асистентите им водят семинарните занятия (упражненията). А как така хабилитираните преподаватели ще вършат същата работа като асистентите какво унижение! Един от жалките факти е, че има сума ти дисциплини, където лекциите са над два пъти повече от упражненията (семинарните занятия). А именно на семинарните занятия се създават умения знанията да се прилагат и точно там трябва да присъстват най-квалифицираните преподаватели.
От гореизложените промени полза ще имат всички:

  • студентите защото няма да им се губи времето с лекции и защото ще имат откъде да четат;
  • преподавателите защото ще намалее натовареността им и ще имат повече време за научна работа и писане;
  • обществото защото ще имаме по-добре подготвени студенти.

Що се отнася до магистърските програми във водещите университети по света отдавна няма и помен от разделение на лекции и упражнения. Има само един тип занятия, на които се обсъжда писмен (най-често) източник било учебник, цикъл от лекции, монография, статия, чертежи, софтуер, проучване. Там се казват новите неща и се правят необходимите обсъждания, упражнения и отговори на въпроси.
Е, има и изключения например при отделни дисциплини из разните школи и академии на специалните служби и пр. институции, където публикациите в интернет и напечатани материали са нежелателни.

Именно Интернет доведе до бум на много магистърски програми с дистанционно обучение учи се по предоставени от университета писмени материали. Упражненията се правят или on line, или чрез решаване на проблем и отговор от преподавателя до студента. Разбира се, за определени специалности например право и медицина това е невъзможно поради трудното създаване на умения за практическа работа.

2.03.2021 г. https://www.24chasa.bg/Article/782782

Библиотека